За първи път изображение на такава котка е открито в древен ръкопис от държавата Сиам (т.нар. „Книга със стихове за котките“). До края на 19 в. на практика тези котки остават непознати за останалия свят и се отглеждат единствено в Тайланд, където са познати няколко разновидности на породата, наричани Wichien-maat („Лунен диамант“). След като са пренесени в Европа и Северна Америка те бързо стават изключително популярни заради необикновения си външен вид. Именно извън тяхната прародина и след интензивни селекции е създаден и видът на съвременната сиамска порода, която по редица признаци доста се отличава от старата порода, която днес е позната като тайска.